Academy of Magic

Нека магията бъде с теб!
 
ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Старият път

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Lady Cool
Второкурсник
Второкурсник
avatar

Female
Брой мнения : 1526
Age : 23
Къща : Замакът на семейство Джоунс
Дом : Блъдхенд
Сума в Гринготс : 1133
Registration date : 30.01.2008

Описание
Герой:
Особености: Метаморфмаг

ПисанеЗаглавие: Старият път   Чет 20 Мар 2008, 15:30

Освен основинят път имаше и още доста пътища. Единият от тях бе си изградил името "Старият път" защото вече почти не се използваше. Беше хубав, ала беше много дълъг. Рядко сами ученици минаваха оттук, само тези, които не бързат, обикновено не бяха сами.Имаше доста места за почивка - пейки, езерца, Люлки. Стига да не бързаш.




_________________
Когато ти се роди, всички се смееха, а ти плачеше. Направи така, че когато умреш, всички да плачат, а ти да се смееш

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Фейн
първокурсник
първокурсник
avatar

Female
Брой мнения : 113
Age : 27
Registration date : 21.05.2008

Описание
Герой:
Особености: Метаморфмаг

ПисанеЗаглавие: Re: Старият път   Пон 26 Май 2008, 19:43

Джесика пристигна и се огледа. Бе получила бележка "Ела на стария път в 22 часа, точно след залез слънце. Не закъснявай." Бежката не бе подписана, но тя имаше няколко идеи кой може да я е пратил.
-Приближи се, мила - чу се тих шепот зад едно дърво. Джесика тръгна натам, душата й бе лека като перце - не изпитваше нито страх, нито тревога. Това място също бе пропито с магия, толкова силна, че я изпълваше с щастие и спокойствие, а и нощта бе нейното време. Никой не можеше да я нарани в момента. Но преди да се приближи до мястото си, тя направи илюзионна магия, която я покри със сенки, които не показваха външния й вид,а само силует, след което го смени - стана с 10 см по-ниска, с кестенява коса и зелени очи, след което премахна магията. Въпреки, че не се страхуваше, малко предпазливост не би я убила.
Приближи се до мястото, от където бе дошъл шепотът, който все пак сякаш бе прокъндял наоколо. Иззад едно дърво се появи неразличим силует, но Джесика го позна. 
-Ти... какво правиш тук?!
-Дойдох да те видя, мила. Не се ли радваш да ме видиш? - красивото лице, русата коса и зелените очи я покоряваха. Не, това не бе любов, то бе по-скоро увлечение по тази така силна личност, като закрилник за нея. Но тя нямаше нужда от закрилници.
-Разбира се, че не се радвам да те видя, * такъв! Как може да си толкова... толкова невероятно тъп! Ами ако някой те види?
-Познаваш ме, никой няма да ме види, нито ще ме усети. Ако не греша, безпогрешният ти радар нито ме засече, нито ме позна, нали?
-Разбира се, че не. Ако беше, щях да ти счупя кухата тиква на място... Но все пак се радвам да те видя.
Джесика отново придоби нормалния си ръст и вид и го целуна по устните, дълго и страсно.
-Е, как се справяш в училище, мъничето ми?
-Пфф... толкова е скучно да уча неща, които знам едва ли не откакто се родих, но какво да се прави... в това място се крият толкова тайни и толкова древна магия, че ще изтърпя глупавите уроци и глупавия народ тук.
-Точно така. Браво на момичето ми.
-Защо ми говориш така? Ще кажеш, че си ми баща или дядо. Та ти си само с 3 години по-голям от мен.
-Защото ти си моето малко сладурче. Все пак съм те учил на всичко, което можеш, след като родителите ти решиха да не се занимават все още.
-Да, прав си.
-Като заговорихме за семейството ти, видя ли се вече с Емили?
-Че как, тя е плъзнала навсякъде. И се е обградила с цяла тълпа от хора, които нарича свои "приятели". Всичките до един притежават някакви специални заложби ... - каза тя с горчивина.
-Но защо си такава? Не бива да си тъжна - та ти си надарена с много повече от тях, макар да не го показваш...
-Но не и от Емили! Не, госпожица Велика Магьосница е толкова съвършена, добра... Толкова отвратителни качества!
-Хей, успокой се... - Сийд е целуна отново.
-Никога не съм те виждал толкова разпусната. Никога преди не си показвала чувствата си... явно тя наистина те изкарва от равновесие.


Това е затворено РП, моля никой да не пише.


Последната промяна е направена от Джесика Фейн на Сря 16 Юли 2008, 22:33; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Фейн
първокурсник
първокурсник
avatar

Female
Брой мнения : 113
Age : 27
Registration date : 21.05.2008

Описание
Герой:
Особености: Метаморфмаг

ПисанеЗаглавие: Re: Старият път   Съб 31 Май 2008, 15:11

  -Разбира се. Но ти знаеш историята - и мисля, че е по-добре да не задълбаваме натам.
Той я прегърна. На нея й се искаше да го отблъсне, но не намери сили. Изведнъж тя заговори, при това доста рязко:
-А ти какво правиш тук?
-Как какво, дойдох да те видя.
-Не, питам те какво правиш тук!  Тоест, да перефразирам, след като не ме разбираш, защо си дошъл.
Той разпери ръце, да покаже, че вече е обяснил, но тя го погледна в очите, с поглед, пронизващ надълбоко.
-Ще ми отговориш, искаш или не. Познаваме се, пред мен не могат тези да минат. Ще те питам за последно - защо си тук?
-Толкова ли ти е трудно да повярваш, че някой може да дойде до тук, само за да те види? - погледна я и той.
-ДА!
Сийд доби изражението "предавам се, тя е ужасна".
-Ами ще ти се наложи. Защото затова дойдох тук. Защото те обичам.
-Много добре знаеш, че аз не те обичам - отвърна му тя.
-Знам. Но ще ме заобичаш, ще видиш.
-И откъде си толкова сигурен? - попита го тя хладно.
-Защото те познавам, мъничката ми.
-Това, че сме израстнали заедно, че сме си помагали, не значи, че ме познаваш.
-Права си. Но аз те познавам.
"Ама той няма ли да се предаде, да му се невиди?!" - замисли се тя.
-Не искам да страдаш. Затова по-добре отсега си набий в кухата глава, че не те обичам. Защото скоро ще е твърде късно да го направиш.
-О, ти не ме обичаш, но си загрижена за мен? Кого заблуждаваш? Та на теб не ти мигна окото, когато майка ти и баща ти отидоха на сигурна смърт, дори не им каза сбогом! Е, друг е въпроса, че си се върнаха живи и здрави, но... Знаеш какво имам впредвид.
Джесика отклони погледа си настрани. Може би бе прав. Ами ако наистина се влюбваше в него? Е, успокоителна мисъл бе, че той все пак бе черен магьосник, изумителен магьосник, може би най-правилният човек, в който би могла да се влюби, но тази мисъл за чувства направо я ужасяваше. Побиха я тръпки.
-Искам да си вървиш. Може някой да те види.
-Добре, но няма ли да ми кажеш чао? - попита я той усмихнат.
-Искам да си вървиш, веднага!
-Добре. Знаеш, че не искам да те ядосвам. Може да има доста лоши последствия за човечеството.
Той се завъртя и тръгна. След 5 крачки се магипортира, далеч от това място, далеч от нея. Но тя го бе излъгала. И се чувстваше ужасно. Но защо? Нямаше проблем да лъже други хора, защо да има проблем, когато го лъже? Може би защото този път го излъга за първи път в живота си... и имаше чувството, че Сийд разбра, че го лъже. Но не трябваше! Трябваше да вярва, че тя наистина иска той да си тръгне! Така бе най-добре и за двамата, но ... колкото и да я беше страх, май наистина се влюбваше. Изведнъж се вцепени. Тя изпитваше страх?! И любов?! Не, това просто бе твърде странно, за да е истина.
Изведнъж зад нея се чу лек шум, тих като вятъра, но тя го усети. Обърна се инстинктивно, вече държеше пръчката в ръката си.
Пред нея стоеше висока елфида, горе-долу колкото нея, с черна коса, черни очи и страшно красиво, безизразно лице.
-Здравей.
"О, не, не и тя! Кажете ми, че е кошмар!" помисли си Джесика, но нищо в държанието й не го издаде. Тя само се усмихна и отиде да прегърне учителката си, която не бе виждала вече от 3 години.


Последната промяна е направена от Джесика Фейн на Сря 16 Юли 2008, 22:34; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Фейн
първокурсник
първокурсник
avatar

Female
Брой мнения : 113
Age : 27
Registration date : 21.05.2008

Описание
Герой:
Особености: Метаморфмаг

ПисанеЗаглавие: ,   Съб 31 Май 2008, 23:32

-А този кой беше?
Джесика се направи на невинна и попита:
-Кой?
-Не ми се прави на глупава. Сийд ли беше?
Дори не го зададе точно като въпрос. Но чакаше отговор.
-Да. - каза Джесика, останала невъзмутима. Ако изгубеше самоконтрол пред Аурора, най-тъмната елфка, съществувала от тук до другия край на света, щеше да стане доста напечено. А учителката й обичаше да я хока. Много.
-Този глупак ... не разбира ли на какви рискове излага и теб, и себе си, като идва тук.
-Какво е животът без малко риск? - подсмихна се Джесика, осъзнала, че още държи пръчката в ръката си. След секунда я размаха и измагьоса две удобни кресла, застанали около мъничка маса, върху която стоеше изящен поднос с герба на Фейн и чайник с две чашки. От чайника се вдигаше пара, а той и чашките също бяха със семейния герб, но около тях бе символът на тъмните елфи.
Аурора се подсмихна.
-Все така изискана, както винаги. Нищо не пропускаш, дете. Понякога се налага. И какво бе тази фраза, която изтърси? "Какво е животът без малко риск"?! Колко банално. Само хлапета като теб си го мислят.
Джесика смени вида си - тук не трябваше да я виждат с елфидата, ако случайно някой наминеше. Разбира се, учителката й знаеше, че е метаморфмаг. Джесика запази височината си, но си скъси косата и промени цвета й на кестеняв, след което си направи и очите кафеви.
-Като стана въпрос за тъпи решения... ти защо си тук? - попита Джесика.
-Тц, тц, тц. Така няма да се разберем. - Аурора извади някаква елфска репродукция на пръчка, след което замахна към Джесика и тя сякаш бе удряна от 100 бухалки наведнъж, при това не много нежни.
-Винаги съм те учила - не бъди толкова пряма. - Двете се разположиха на столовете, след като Джесика се освободи от магията. Аурора вдиша уханието на прекрасния билков чай и отпи. След което погледна Джесика и продължи:
-Но, разбира се, в момента човек няма друг избор. За мое щастие, аз не съм човек.
-Виж какво, точно във момента не ми се увърта, не ми се играят игрички. Знам, че ти си царица, ако не и богиня в тази игра, но просто те моля да ми кажеш защо си тук. Нищо повече.
-За разнообразие. Не съм правила нещо различно от убийства от 3 години. Честно казано, не мислех, че ще се случи, но ми доскуча. Така, че дойдох тук, да ви погледам вас, глупавите деца, как се самозалъгвате за добро и зло. Няма такова нещо, има ...
-... само власт - довърши Джесика. - Знаеш, че не е така, защо го повтаряш?
-Защото ми харесва как звучи. А сега, да дообясня. Според мен това място би ми възвърнало жаждата за смърт ... не знам .
А и ми липсва да ти преподавам. Доста добра ученичка беше. Предполагам, че още си.
"О, тя кого си мисли, че залъгва с комплименти. Познавам я, иска нещо."
-Виж, Джесика ...
-Кажи какво искаш. Не е нужно да увърташ - ще си помисля дали мога да ти помогна.
-Добре тогава. - Аурора отпи още една глътка чай, погледна я в очите и я запита с най-сериозния и твърд тон, който имаше  - Какво знаеш за Хестия Джоунс и амаранда?
Джесика се вцепени. Защо? Защо? Защо? - Защо сега, защо нея, и защо тук?
-Ще ти кажа каквото знам - *Е, не всичко, все пак ще задържа някой неща за себе си. Но не е нужно ти да знаеш, нали така? * - Хестия, доколкото знам, дружи с Емили, също така и с "клуба на милите и добричките", тоест на слабаците. Е, всъщност тези деца наистина имат дарби, потенциал... да те заболи сърцето направо как го хабят. Хестия я пазят едва ли не денонощно. Има брат - Джеймс. Това е, което знам.
-А за амаранда?
-Тук не съм много запозната. Доколкото знам, момичето не ходи, развявайки белезите, а и томовете, с информация за самия предмет са изключително малко и са редки. Но вкъщи имаме 1-2. Ако се отбиеш, сигурна съм, че майка ще ти разреши да заемеш.
-Съмнявам се. С родителите ти се скарахме. Пък и те сега търсят същата информация като мен и това, което открият, го пазят в такава дълбока тайна, че ме заболява главата.
Джесика се замисли - родителите й да са се скарали с Аурора? Абсурд. Освен ако ... не, това не бе истинската Аурора. Но как бе възможно? Зашо сетивата не я бяха предупредили?!


Последната промяна е направена от Джесика Фейн на Сря 16 Юли 2008, 22:34; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Фейн
първокурсник
първокурсник
avatar

Female
Брой мнения : 113
Age : 27
Registration date : 21.05.2008

Описание
Герой:
Особености: Метаморфмаг

ПисанеЗаглавие: Re: Старият път   Съб 14 Юни 2008, 21:08

 Джесика се чудеше какво да стори. Разбира се, в обикновена ситуация, тя би убила натрапницата моментално, но това тук не беше обикновена ситуация. Ами ако грешеше? Все пак сетивата й не я бяха предупредили... Но все пак тази жена не можеше да е истинската Аурора! Джесика бе сигурна в това.
- А за какво се скарахте?
Тук обикновено непроницаемото лице на "Аурора" се нацупи замислено. Тук вече Джесика бе напълно убедена - бившата й учителка не показваше емоция в лицето на смъртта, обърнато към нея и никога не би се нацупила или замислила, като едновременно с това да се изпише на лицето й.
-Авада Кедавра.
И мнимата Аурора падна на земята, мъртва. Изведнъж тялото й започна да се променя, тя стана човек, жена, която бе доста по-ниска и невзрачна от истинската.
Зад едно дърво се показа фигурата на елфката, която до преди малко сякаш стоеше пред нея. Тя пляскаше с ръце и с фалшива усмивка се запъти към Джесика.
-Браво, премина изпитанието.
-Знаеш, че мога да премина едно от твоите изпитания и на сън.
-Знам, че можеше. Не бях сигурна, че не си се размекнала.
-Коя бе нещастницата всъщност?
-Една бедна магьосница, зажадняла за злато ... Може да се каже, че за 1000 галеона всеки ще се навие да участва... Разбира се, аз не им разкривам последиците.
-Чудесно. Но ако не възразяваш, аз ще се връщам. Не ми се седи на разговор с теб, след като преди минута ми се налагаше да преминавам едно от твоите заспали изпитания...
-Добре, Джесика, но внимавай... Някога може да не е само изпитание.
Аурора влезе в сенките и се изпари, умение, което владееха всички елфи и една част от магьосниците, включително Джесика. Тя въздъхна и се запъти към замъка...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Старият път   

Върнете се в началото Go down
 
Старият път
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Academy of Magic :: Други места :: Други места :: Долината на лепреконите-
Идете на: