Academy of Magic

Нека магията бъде с теб!
 
ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Годишни изпити по Грижа за Магическите създания

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
HP_BIG_FENKA
Talanted wizard
Talanted wizard
avatar

Female
Брой мнения : 652
Age : 25
Къща : малка и симпатична,близо до гората
Дом : Клевърмайнд
Сума в Гринготс : 1500.50
Registration date : 10.02.2008

Описание
Герой:
Особености: Елф

ПисанеЗаглавие: Годишни изпити по Грижа за Магическите създания   Нед 29 Юни 2008, 21:40

Изпита на Александър Де Муун

Алекс бе извикан от професорката да се яви за годишния си
изпит по ГзМС.Сега му беше времето да покаже дали е спал в час или е внимавал достатъчно,че да не се изложи на края.
Най-напред момчето бе откарано с лодка на един
остров.Водата,по която се движеше лодката бе тъмна и нищо не се виждаше през нея.Тя бе задвижвана магия,а Алекс бе седнал по средата.Той беше доста нервен и се оглеждаше предпазливо.Можеше да очаква почти всичко.Докато се движеха нещо във водата привлече вниманието му.На около 15 метра от лодката се бе подала бледа ръка,в която имаше някакъв кафеникъв камък.Тя стоеше просто така.На сред нищото,но лодката не се приближи,тя си продължаваше напред и скоро подминаха ръката.Не след дълго спряха на един остров,където Алекс влезе в пещера.
Не беше особенно голяма,имаше място колкото за 15 човека.В средата имаше езеро,а точно от другата сртана седяха 10 създания.Всички бяха с дълги и красиви опашки,а някой имаха и шапки с червени пера,докато трети държаха в ръце гребен.Имаше и такива,които просто
седяха.От неговата страна имаше маса с табелка.На която иамше следните надраскани на бързо редове:

Време е да избереш Александрър Де Муун.Пред теб има предствители на три раси.Трябва да познаеш кой какъв е.Имаш и малка загадка,която ще ти помогне да стигнеш до кафевия камък,който вероятно си забелязал.Ето ти и гатанката:
„Една от тях ти е приятел,
Другите са ти врагове.
Тя ще ти го даде,
В замяна на едно...
Твоето сърце!”
Алекс беше стъписан.Какво означаваше последния стих?Нима беше буквален!Той трябваше да реши гатанката и да каже какви създаня стояха пред него.

Изпитанието на Тристан Торн

Трисатан бе извикан от Елеонор,за да се яви на годишния си
изпит.Сега му беше времето да покаже дали е спал в час или е внимавал достатъчно,че да не се изложи на края.
Той бе отведен дълбоко в гората.Беше му пратена сова със
следното съдържание:
„На полъха вятъра
следвай ти

В гората дълбока
влез,не се чуди.

Там ще намери
това,което дириш

или от хритростта й
ще погинеш”

Това е стиха,който ти е нужен,за да се справиш с изпитанието и бъди внимателен.Може да пострадаш.
Тристан влизаше с уверена крачка,а както пишеше на бележката вятъра му показваше на къде да върви.Много скоро той излезе на широка поляна,огрявана от ясното слънце,което стоеше високо в небето.Страното беше,че не се чуваше ниаккъв звук.Вятъра беше спрял,а из гората бе тихо.В дръгия карй на гората изведнъж се чу шум.Силен рев разцепи тишината.Много скоро пред него застана голяма и дълга на вид змия.Имаше крака,а около очите си
червена маска.(Това е от уркасата на самата змия не е истинска маска).Тристан стоеше унемял пред чудовището.Раздвоения му език го плашеше до смърт.Винаги бе ненавиждал змиите.На врата на чудовището висеше малък ключ,който спокоино бе окачен на верижка.Може би това беше нещото,което търсеше,но въпроса бе как да го вземе.

П.П.Нямаш право да зиползваш Акцио.Ако се опиташ няма да стане нищо.

Изпитанието на Шаия Туран

Шаия бе извикана от професорката,за да се яви на годишния
изпит по ГзМС.Сега му беше времето да покаже дали е спала в час или е внимавала достатъчно,че да не се изложи на края.
Шаия бе извикана на поляната в гората,край разцепеното
дърво.Някога го беше ударила гръмтевица,но нищо не можеше да се направи за него.То бе нито живо,нито мъртво.Когато пристигна завари на клоните му да виси бележка.
„Гордостта си
преглътни

и от нищо се не бой.
Укроти го ти и полети.
Името му скрито е зад него
Узнай го и не ще
изпиташ трудност”

Това е изпитанието ти,но искам да си внимателна,защото до сега никой не е успял да се справи с него.Той ще те отведе до следващото изпитание.
Шаия се огледа.На поляната нямаше нищо,а и нито един шум не
излизаше от никъде.Какво ли ставаше.Да не бе сбъркала някъде.Докато се чудеше пред нея се чу рев,а след малко над един
храст отсреща прелетя създание.То кацна на 20 метра разстояние и изгледа войнствено момичето.”Та това е хипогриф”-помисли си момичето и го погледна.Трябваше да го укроти,а зад него нямаше нищо.Как ли щеше да се справи?

Изпитанието на Хестия

Хестия бе извикана от Елеонор,за да се яви на годишния си изпит.Сега му беше времето да покаже дали е спала в час или е внимавала достатъчно,че да не се изложи на края.
Тя се запъти към поляната,където трябваше да е изпитанието.Беше получила по сова следната бележка:
„Внимавай и пази се ти,
В загадките дано да си добра.
Гатанката
променена е.

Отговора ти открий
и ще преминеш нататък.”

Това стихче ще ти помогнe да преминеш изпитанието.
Хестия вървеше и изобщо не подозираше какво можеше да бъде изпитанието.Когато пристигна не се чуваше никакъв шум.Тя се огледа,но пак нищо.След секунда обаче разбра за какво бе бележката.Пред нея изкочи сфинкс,а около поляната се издигнаха метални пръчки.Хестия не можа да направи нищо.Озова се в капан със сфинкса вътре.Той кацна на един камък в средата и се извърна с лице към нея,след което заговори:
Две сестрици,сиви врани,
с един гвоздей приковани,
все се клъвкат и се борят,
сякаш лошо ще си сторят,
ала пак си в мир живеят,
по поръка сладко пеят.”

Хестия стоеше и гледаше сфинкса.Трябваше бързо да намери отговора.

Изпиатанието на Джен

Джен бе извикана от Елеонор,за да се яви на годишния си изпит.Сега му беше времето да покаже дали е спала в час или е внимавала достатъчно,че да не се изложи на края.
Тя се бе отправила към голямата планина,която беше близо до Академията.Беше получила писмо от професорката:
Изпитанието може да ти се стори тежко,но се надявам да се справиш.Този стих ще ти подскаже с какво създание ще си имаш
работа.

„Той величествен е,
но от помощ се нуждае.
Баща е на прекрасен род
и естествено е много горед.”
Тя реши да се поразходи малко,когато стигна до една поляна,на която видя много ароматни,които я примамваха да си откъсне.Джен се приближи до една и тъкмо да откъсне една,когато небето затрещя и все едно след малко ще падне отгоре му."Само защото исках да опитам ядодките ли?"зачуди се тя,но скоро разбра,че не е виновена.Момичето видя в небето как млад дракон се бие с грифон.Тя не разбра каква ще да е свадата им,но това не я и интересуваше,просто стоеше и гледаше
битката.Макар и млад драконът имаше надмощие над противника си и много скоро успя да го победи.Грифонът със сетни сили успя да се изкачи почти до върха на планината,където беше леговището му,а дракона взе нещо от земята и отлетя.Джен откъсна една от ягодките и веднага почувства прилив на енергия и живот."Май не са обикновенни" помисли си тя.Без да използва магия за катеренето,тя трябваше да се изкачи на 30 метра височина и да помогне на грифона.


П.П.Това са годишните ви изпити.Пишете отговорите(РП-тата)тук.Желая ви късмет и дано да се справите.

_________________
При мъдростта на "Клевърмайнд"
иди, умът ти щом е буден -
с находчивост и вещина
животът ти не ще е труден.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.vbox7.com/play:d563b8ef
Shaiya
Второкурсник
Второкурсник
avatar

Female
Брой мнения : 1981
Age : 26
Къща : Chalet de soleil
Дом : Блъдхенд
Сума в Гринготс : 4895
Registration date : 12.02.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Годишни изпити по Грижа за Магическите създания   Нед 06 Юли 2008, 16:14

Шай не помръдна, но започна да мисли трескаво, възможно по-бързо, за да не раздразни допълнително хипогрифа. Нямаше нужда да получава каквито и да било наранявания, които не само щяха да означават да загуби изпита, но и да загуби временно някой от крайниците си. А това беше изключено за нея, независимо в кой момент. Значи трябваше бързо да разбере какво е името му и още по-бързо да го накара да й се довери.
Първото можеше и да успее да направи, второто....по дяволите, колкото и да бе способна (а тя винаги беше била абсолютно сигурна в себе си и бе разчитала на силата си), тя бе едно от най-гордите същества на земята...Как щеше да успее да си наложи изведнъж да преглътне всичко онова, което бе градила вътре в себе си? Как...
Шай въздъхна и наведе леко глава. Може би просто нямаше да то преглъща. Може би трябваше просто да му го покаже...
Името му. То си оставаше загадка за нея. Ако интерпретираше буквално думите в бележката, щеше да предположи имена от рода на „опашка”, „гора” или „храст” – това бяха материалните неща, които се сещаше да стоят зад хипогрифа. Би могло да му отива, например, името „Гръм” – щеше определено да върви с мястото на изпита, но дървото, след като тя самата стоеше до него, а съществото срещу нея, се намираше точно пред очите на хипогрифа, в никакъв случай зад него.
Значи най-вероятно не беше буквално. Може би не трябваше да търси приложението на думите в реалността – всъщност Елеонор едва ли би могла да предвиди с абсолютна точност къде ще кацне хипогрифът, за да знае какво точно ще е зад него. Можеше да кацне не отдясно, а точно пред малката шипка, която в момента бе на сантиметри от него. Можеше....
Това сигурно значеше, че отговорът е в самите думи, трябваше да приложи правилото в самите думи. Нямаше логика, на първо място, да го прилага за първите четири реда – те бяха пределно ясни и в тях дори не се споменаваше за името. Значи оставаха последните три... „името му скрито е зад него”...значи най-вероятно трябваше да погледне някъде отзад...отзад, отзад...последни букви? Последните букви на последните три реда...най-отзад...Тео.
Сега оставаше да види дали това, до което бе стигнала, отговаря дори малко на истината. Всъщност беше странно...тя нямаше нужда да му говори, за да го укроти, поне не и ако бе обикновен...но послеписа от професорката явно показваше, че той не е съвсем обикновен. Значи щеше да го направи много, много внимателно и бавно.
Шай се усмихна. Бавно и внимателно беше нейната специалност...
Тя вдигна глава и впери очи в животното. Знаеше, че от този момент нататък хипогрифът ще следи всяко нейно движение, за да улови евентуален признак на приближаваща атака. В такъв случай просто щеше да направи движенията си ясни и отчетливи – трябваше да го убеди, че няма намерение да го заблуждава.
Първото нещо, което направи, бе да вдигне бавно и грациозно дясната си ръка – тази, която държеше пръчката. Хипогрифът отсреща изпръхтя гневно и започна да рие с копито, усещайки разликата – съществото бе достатъчно умно, за да разпознае пръчка, бе се сблъсквало с магьосници преди. Шай обаче нямаше намерение дори да се прави на магьосница...тя просто пъхна ръката си дълбоко в пазвата и прибра пръчката в един от вътрешните джобове на ризата си. Можеше да му отнеме време, но хипогрифът щеше да разбере, че повторно изваждане на пръчката би означавало много явно движение...или не, по-скоро съществото чисто и просто щеше да разбере, че пръчката е далеч от обсега й и тя няма намерение да я използва.
Дотук добре. Беше премахнала заплахата от магия. Оставаше да премахне себе си като заплаха.
Без изобщо да променя позицията си, Шай тръгна бавно напред. Крачка по крачка тя скъсяваше разстоянието помежду им. На няколко пъти се спря и затаи дъх, защото хипогрифът проявяваше признаци на силна раздразнителност. След като изкакваше той да утихне, тя отново тръгваше към него. И така докато не стигна на пет крачки от огромното животно.
На такова разстояние тя вече можеше спокойно да прецени, че избраният за нея Тео бе много силно и величествено животно, прекрасен представител на вида. Без да личат специални грижи, перата му бяха подредени и невероятно лъскави, големи повече от педя всяко. Задните крака изглеждаха здрави, въпреки многобройните малки белези от одрасквания, най-вероятно поради растителността в гората. Предните крака имаха невероятно дълги и странно искрящи на светлината нокти – той очевидно ги чистеше и остреше, най-вероятно в дървесна кора, не в камък, защото краищата не изглеждаха износени. По първа преценка хипогрифът не живееше, подобно на много от събратята му, на някоя скала...по-скоро поляна или леко възвишение, но изобилстващо с дървета. Съдейки по охранената му и здрава фигура, в гората имаше достатъчно дребен улов и той сам го ловеше...което значеше единствено, че бе мъжки – женските, особено когато наглеждат малките си, рядко отиват на лов и не са толкова в ясно добра форма. Значи може би името бе правилно...звучеше толкова меко и сладко...странно, но му отиваше, макар и да бе голям.
Оставаше последната стъпка, преди да успее да го убеди...и това бе да „преглътне гордостта си”. Това нямаше да стане, и тя, и раздразненият хипогриф го долавяха. Но може би щеше да успее да направи друго...
Сивите очи се насочиха право и се впериха ясно в жълтите насреща й. И тя го допусна до себе си, не напълно, но дотам, докъдето знаеше, че е нужно. Показа му същността си...не, не бяха спомени, той едва ли щеше да ги разбере. Но щом имаше толкова добър нюх за хората, че оценява кога те говорят лошо за него или кога имат зли намерения, значи щеше да различи, че нейните не бяха такива...
Природата беше нейната стихия. Земята....с всичко на нея – растенията, животните, хората....макар да отбягваше хората. И хипогрифът разбираше това, виждаше го в очите му, неговите пронизващи я, но все пак очевидно малко по малко отстъпващи зеници.
Без да отлепя поглед от него, осъзнала, че той вече не се страхува от нея, Шай се поклони – бавно, деликатно, без да прави резки движения тя се наведе. Косата й се спусна от гърба и докосна леко коленете й, галейки и гъделичкайки кожата.
След секунда Шай се изправи и зачака неговата реакция. Тя не бе глупава и не се кланяше току-така, за да мине изпита. Това същество...то бе невероятно силно, величествено дори. Бе способно да премахне всеки човек и имаше силата да управлява...тя дори струеше от него. Тео...ако беше човек, щеше най-вероятно да бъде водач, и то велик водач...
И най-сетне онова, което Шай чакаше, се случи – хипогрифът леко подгъна колене, след което пристъпи няколко крачки напред. След миг ги делеше един лакът разстояние.
Слаба, но искрено заинтригувана усмивка си проправи път до устните на среброкосата. В нея личеше ясно възхищението й пред животното и желанието й да го опознае, не само да премине изпита. Всъщност, в последните петнадесет минути изпитът не бе дори стигал до мислите й. Бяха само тя и хипогрифа.
- Тео... – не усети кога името му се отрони от устата й, но гласът й бе толкова успокояващ, толкова деликатен....самата тя се учуди, че проявява повече емоция към това същество, отколкото към повечето човешки същества, които бе познавала...и хипогрифът не я отблъсна.
Без да бърза, Шай протегна ръка и я положи нежно на човката на хипогрифа. След като я погали няколко секунди, тя премина към перата и лекичко зарови краищата на пръстите си между тях. С периферното си зрение забеляза, че хипогрифът замижава...беше му приятно. И сега вече и се доверяваше достатъчно.
- Дали ще и позволиш, Тео... – започна тя със същия мек глас, - дали ще ми разрешиш да те пояздя.
С тези думи пръстите й преминаха към гърба му и леко потупаха мястото, където искаше да седне. За нейно собствено учудване хипогрифът не помръдна, не възропта. Значи беше готов...
Без да се бави повече, но все още деликатно, тя преметна крак върху съществото точно там, където свършваха перата и започваше чистата кожа. Когато се преметна върху него, тя застана малко по-напред, безкрайно внимателно, за да не нарани или обърне някое от перата. Не искаше да го нарани, въпреки че изпитът вече не я интересуваше толкова. Той бе толкова красив...
- Хайде, Тео...нека летим... – тя почти шепнеше в ухото му, така, както винаги бе обичала...Припомни си как този шепот влияеше на някои хора...но хората не й бяха нужни.
И тя полетя...беше по-различно от метлата, много по-вълнуващо, толкова високо, толкова бързо...толкова истинско...

_________________
Fantastique, magnifique, remarquable, superbe...Or, in other words, f*ckin' awsm!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://magicschoolvtrd.forumup.com
KIKO
Talanted wizard
Talanted wizard
avatar

Male
Брой мнения : 726
Age : 25
Къща : дворецът в Монако
Дом : Вемънхолд
Сума в Гринготс : 37450 паунда :Р
Registration date : 07.03.2008

Описание
Герой:
Особености:

ПисанеЗаглавие: Re: Годишни изпити по Грижа за Магическите създания   Нед 06 Юли 2008, 17:37

Аз мойто го пратих на ЛС

_________________

НЕ СЪМ ТУК ЗА СЛАВА, НИТО ЗА ПАРИ, ОЩЕ ПО-МАЛКО ЗА УВАЖЕНИЕТО ВИ.ТУК СЪМ ЗА ДА ПОБЕДЯ ! ! !
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Годишни изпити по Грижа за Магическите създания   

Върнете се в началото Go down
 
Годишни изпити по Грижа за Магическите създания
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Academy of Magic :: Разни :: Архив :: Архив на предметите :: Архив по ГЗМС-І-
Идете на: