Academy of Magic

Нека магията бъде с теб!
 
ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
*** МИРАНДА ЖАР ***
първокурсник
първокурсник
avatar

Male
Брой мнения : 109
Age : 107
Registration date : 01.05.2008

Описание
Герой:
Особености: Без особености

ПисанеЗаглавие: Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм   Вто 10 Юни 2008, 08:10

Миранда вървеше забързано по коридора. Кабинета по философия бе с открехната врата и всички в помещението настръхваха от звука, който издаваха токчетата й.
Другите съседни стаи също бяха разсредоточени, но въпреки това си продължиха учебните занятия (митология).
Когато професорката се доближи, застана на едно място гледайки към групата.
-Алекс ела!- каза тя.
Момчето сатана, и привидно без да се страхуа и притеснява излезе. Миранда затвори вратата.
...
След десет минутки двамата се върнаха в помещението и Жар застана на учителската катедра заговаряйки:
-Денят е мрачен ще си кажат песимистите, денят е чудесен ще си кажат оптимистите, а реалисти ще си кажат...
-Че времето наистина е лошо, но не чак ужасно или пък прекрасно- каза г-ца Туран.
Миранда побесня.
-Никой няма право да ме прекъсва! Ти също! И за да се научитите на дисциплина, което също е час от обучението ни, ще взема -50 точки от Блъдхенд. Надявам се да си вземете поука.
-Ъ-ъ-ъ инквизиторка такава- измърмори си под носа първокурсничката.
-Така да се върнем на нашата тема. От уводната ми част, би следвало да ви стане ясно за какво говоря. Точно така днес ще си говорим за реалисти, писимисти, оптимисти и скептицизми.
Но преди това искам да поздравя учениците, които ми предадоха домашните си- Алекс, Шай, Елеонор и ... Ариман.
Последва миг тишина, след която Жар продължи:
-Е, на останалите ще отнема точки, не ме мислете за добра, не съм! засмя се истерично-дяволито тя.
-Личи си, все пак сте от Венъмхолд- казаха в един глас недоволно учениците.
-Така продължаваме по същество. Сега ще ви поговоря за щастието. Това е чувството което всеки един от нас иска да изпътва. Няма по-силно жадувано чувство от него. Любовта и омразата я ипитват само някои. А всички искат да са щастливи, всички. Това е емоционално състояние, чрез което всеки един от нас изпитва удоволствие, наслада, удовлетвореност, радост и т.н. Степента щастие зависи от това колко сме поискали да бъдем щсатливи, дали сме го заслужили и т.н. Всички ние когато сме усмихнати и се смеем и шегуваме по-често, хората си казват "Този си е сложил розовите очила", или инак казано гледаш на живота по-друг начин, по по-щастливия...
След като Миранда поспря за малко, измагьоса си подкова и детелина.
-Ето тези неща (подковата и четирилистната детелина) са пряко свързани с щастието. Ще искам да ми напишете по едно много малко тексте, за едно от двете... няма значение дали за подковата или за детелината ще пишете. Домашните ги искам по Лична Сова.
След което Жар отново заговори:
-Стига толкова за щастието. Сега щеси поговорим малко за аскетизма. Това е религиозно схваще, според което трябва да сеотречеш от всичко, от секса, от семейството, от добрата храна, от лукса и комфорта. Трябва да се лишаваш, с едничката цел, че бог те обича, и ти трябва да бъшеш много уважителен към него и едва ли не да се мъчиш заради негово удоволствие...к оето смятам че е погрешна представа за Бог. Това е начин на живот, който водят монго хора, които се лишават от плътските удоволствия, от материалните преимущества. И в крайна сметка се изиства много сила и посотянство, упорство и вяра за да живееш така. Вегатерианците са къде къде по-слаба форма на Аскетите.- отново се засмя професорката.
-Искам да ми направите текст (умишлено не казвам есе, искам просто отговор на въпросът ми, ако ще да е два реда, или десет...) как вие схващате Аскетизма. Тоест "Бихте ли могли да станете част от това религиозно общество... Защо?! От какво бихте се лишили напълно... Отговорите ви по ЛС.
-А сега ейренци да продължим с оптимизма и скептицизма.
-Искам да ви задам една малка домашничка, според вас... както вие го чувствате искам да промените коренно отговорите на Александър Де Муун, който отвън ми попълни бланката.
Миранда извади неговият лист и го показа на учениците:

"Какво представлява щастието?
То е чувството, което ни изпълва когато сме задоволили “желанието за получаване”.

Защо това чувство ни напуска?
Защото удоволствието неутрализира нашето желание, а без желание, не бихме могли да усетим удоволствие.

Каква е формулата за усещането на безгранично удоволствие?
Тя се изразява в прибавянето на “намерение за отдаване” към нашето “желание за получаване”, така че удоволствието да продължи да тече през нашето желание безкрайно."
След което Жар продължи:
- Оптимистите са хората, които гледат на живота от хубавата му страна. Те са радостни и щастливи. Ако видат една чаша, полувината напълнена с вода, те ще си кажат, че чашата е наполовина празна. Но антипода на оптимистити, са скептиците, които пък от своя страна не доволстват, мърнкат, и гледат на живота като мъчение, като нещо гадно... Те ако видят чашата с вода, ще кажат че е наполовина празна.
Къде е всъщност разликата?!
Александър вдигна първи ръка.
Миранда го подкани:
-Оптимистите казват, че чашата вода е пълна, макър и на половина, а песимистите казват че е наполовина празна... Това е разликата.
-Браво Муун, 50 точки за Венъмхолд!
И да се върнем на оптимистите и песимистите. Ккато вече разбрахте оптимизма е качество, или пък схващане за света, чрез което ние живеем по-лесно, когато си представяме че наистина нямаме проблеми. Докато писимизма, също схващане за света, само предизвиква задълбаване в проблемите ни, характерно с негативизимъм, безнадежност...
Реалистите, каквато съм аз, са хора които приемат света такъв какъвто е. Нито го правят по-лесен за живеене, нито по-труден.
-И последната инфорчация която ще ви предам е свързана със скептицизма. Това е учение, което отхвърля и се отнася критично към истиността на знанието и усещанията. Тоест скептиците смятат, че никщо не знаят. Най-известните древногръцки философи са Пирон и Емпирик, които са скептици. За домашно искам да коментирате един от двамата по избор. Това ви е предпоследната задача от домашната, която ще бъде сериозно оценявана. В библиотеката е целият материал...
-А сега първокурсници, нямаме време до края на часа, за това ще ви дам последната част от домашното... което разбира се ще ми пратите по ЛС. А то е да съставите съчинение :
Александър Де Муун - "Щастието е магия"
Ариман - "„Усмихнисе на живота, за да ти се усмихне и той.”"
Вивиана Рейвън - „Престанеш ли да търсиш щастие, ще го намериш.”
Елеонор Дарагон - "„Ако някой ти каже, че няма нищо по-хубаво от изгрева, то той никога не е танцувал под дъжда...”"
Нико - "Аз съм щастливец, защото съм се родил на тоя свят!"
Шай- "„Песимист е човекът,който се оплаква от шума,когато щастието чука на вратата му.”"

-Това е...- след тази реплика уморена Миранда седна на стола си, и зачака биенето на звънеца. Очакваше въпроси от учениците, но едва ли някой щеше да посмее да я безпокои. Тя взе учебника по философия и загледа следващият урок "Добро и зло".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kaden
~`~WrEcKlEsS LeAdEr~`~
~`~WrEcKlEsS LeAdEr~`~
avatar

Female
Брой мнения : 251
Age : 29
Registration date : 10.06.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм   Вто 10 Юни 2008, 23:39

Кейдън прекрачи прага на кабинета. Слава богу не успя да се спъне. Изтупа от раменете си праха, паднал от рамката на вратата и пристъпи напред с видим интерес:
-Професор, Жар, не можа да не ми направи впечатление интересната Ви политика в класната стая. От кога за проява на мнение в Ейрен се отнемат точки? От кога е позволено на професорите да толерират толкова показно ученици от собствения си дом?-Кейдън си записа нещо в малкото тефтерче, което сякаш никога не изпускаше от поглед.- В този момент отнемам 50 точки от Венъмхолд заради вашето неуместно поведение и награждавам с 50 Блъдхенд за изявеното намясто мнение в час.
Миранда отвори уста да каже нещо, но перото на директора махна заплашително в нейната посока:
-Спорите ли с мен ще ги удвоя, професор Жар. Всичко в името на доброто образование и правилното отчитане.
Кейдън се завъртя и тръгна да излиза, но по средата спря и се обърна отново към Миранда:
-Имайте предвид, че това е първата Ви черна точка, професоре. Ако искате, можем да експериментираме...да видим колко са нужни за свалянето Ви от поста.-усмихна се той скептично.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
*** МИРАНДА ЖАР ***
първокурсник
първокурсник
avatar

Male
Брой мнения : 109
Age : 107
Registration date : 01.05.2008

Описание
Герой:
Особености: Без особености

ПисанеЗаглавие: Re: Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм   Вто 10 Юни 2008, 23:50

Когато чу същия проницателен глас Миранда изтръпна. А когато погледна към вратата и видя непознатит образ на нахалника който преди малко се бе мярнал пред жената, сега тя се вкочени. Направо нервите й се опънаха до незнайно къде. Как можеше този да се прави на господар на света?! Разтрепервайки се от яд, професорката стана и се развика:
-Отново тук! Ама, че сте нахалник!- Миранда звучеше повече от ужасно възмутена.
-Незнам как сте влязли в Академията, кой ви е допуснал. Не знам как сте се узовали точно в моята зала, не знам и от къде ми знаете името... но не обичам никой да ме безпокои и да ми прекъсва часа.
Не съм длъжна да давам обяснения на сулю и пулю. На който трябва бих се отчела, защо съм отнела и дала на еди кой си точки.
Очите на философката станаха кърваво червени, беше бясна. Телесната й температура се покачи многократно. Ако себеше докоснала до нещо щеше да го изгори.
-А сега ако обичате си вървете, не искам повече да ви виждам господине!- сочейки към открехнатата врата...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kaden
~`~WrEcKlEsS LeAdEr~`~
~`~WrEcKlEsS LeAdEr~`~
avatar

Female
Брой мнения : 251
Age : 29
Registration date : 10.06.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм   Вто 10 Юни 2008, 23:57

Кейдън бе на път да напусне стаята когато дочу тези думи и тънка усмивка си проправи път на лицето му:
-Озовали, професоре...с "О"-обърна се той повторно към жената.-Моля оправете си произношението! Наистина не мога да разбера кой Ви е допуснал до преподавателското място...
Шоу направи няколко бързи големи крачки, за да се озове на по-малко от метър от Жар:
-И за Ваше сведение, аз съм новият директор. Не е за вярване...всички ученици знаят кой съм аз, а един професор ми показва подобна ограниченост. Нима за идването ми не бе вече оповестено или може би Вие имате някакъв проблем с паметта? Много лошо, професоре, много лошо..., но не се безпокойте, ще ме запомните. Все пак...ще се виждаме често.-усмихна се той накриво и се обърна с гръб.
Пое за последно към вратата, надявайки се да не му се наложи да се връща отново.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
*** МИРАНДА ЖАР ***
първокурсник
първокурсник
avatar

Male
Брой мнения : 109
Age : 107
Registration date : 01.05.2008

Описание
Герой:
Особености: Без особености

ПисанеЗаглавие: Re: Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм   Сря 11 Юни 2008, 00:05

-Мислите ли, че ще ви повярвам. Не съм оптимистка, нали ученици?!
Всички първокурници в залата се съгласиха и одубрително отговориха на въпроса, като че ли бяха като в едногласен хор.
-Не съм получила никаква информация за нов директор. В последните дни имах монго ангажименти. Но не съм длъжна да се обяснявам на Вас. А и дори да се беше случило нещо с Каролина, едва ли щяха да сложат вас на нейно място.
След тези думи, мъжът отново направи крачка обръщайки се към Миранда. Привидно беше усмихнат и щастлив.
Но Жар продължи:
-Не знам с какво право идвате тук и ми правите забележка за начина ми на изказ. Не съм литератор, не съм Маделин Рийпър, въпреки че и двете сме зелени. Аз съм философка, това ми е специалността. И смятам, че щом един професионалист като професор Бърг ме е назначил на работа, значи аз наистина покривал тези критерии.
Може да съм на 98 години, но не забравям още. Така че, ако обичате бихте ли напуснали залата. Лично ще уведомя Директорката за вашето нахлуване в часът ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kaden
~`~WrEcKlEsS LeAdEr~`~
~`~WrEcKlEsS LeAdEr~`~
avatar

Female
Брой мнения : 251
Age : 29
Registration date : 10.06.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм   Сря 11 Юни 2008, 00:19

Кейдън не успя да се сдържи-засмя се с глас:
-Мила госпожо, какво общо имат оптимизма, за който говорите и песимизма, за който намеквате, със скептицизма, който проявявате? Моля не подвеждайте учениците с неуместните си примери. Наистина започвам да се съмнявам в квалификацията Ви за тази длъжност.
Шоу не смяташе да се застоява в стаята, желан или не. Напротив-той бързаше да напусне мястото, но тази удивително неуместна в природата си жена, в желанието си да го накара да напусне, ставаше все по-досадна, задържайки го цели петнайсет минути. Кейдън прекоси стаята и облегна ръка на дръжката на вратата, когато се сети да допълни нещо:
-Колкото до мен, можете да ме намерите в кабинета ми. Намира се на първия етаж. Ще го намерите лесно-усмихна се той.-на вратата пише "Директор". Тогава можете да ми докладвате за нарушителя на реда в скъпоценната Ви класна стая.
Кейдън излезе и във възмущението си, блъсна, малко по-силно от нужното, вратата.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Shaiya
Второкурсник
Второкурсник
avatar

Female
Брой мнения : 1981
Age : 26
Къща : Chalet de soleil
Дом : Блъдхенд
Сума в Гринготс : 4895
Registration date : 12.02.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм   Сря 11 Юни 2008, 14:03

По-голямата част от учениците бяха почти напълно сковани и изтръпнали от ясно осезаемата ярост на учителката. Е, както винаги, имаше поне едно-две изключения...
Тънката, изящна ръка на Шаия Туран се повдигна бавно и абсолютно спокойно във въздуха. Професорката го отбеляза на мига и едва ли не изръмжа:
- Какво...?
- Един въпрос и няколко забележки...
Когато чу това, професорката едва ли не занемя. Това, естествено, продължи само секунда, след която Жар директно изсъска към Шай:
- Някакъв самозванец дойде да се направи, че ви защитава правата, и вие сега си мислите, че са ви пораснали криле, а? - думите бяха почти неразбираеми от гнева на професорката. Няколко от учениците се отръпнаха леко назад в столовете си.
Шай не изпитваше ни най-малък интерес в емоциите на преподавателката. Бе си представяла уроците и като цяло часовете по философия в маниер, който си заслужава вниманието. Нито един от двамата й учители не бе успял да изпълни тези очаквания. Макар и много различна, поне на пръв поглед, от новия директор, Туран споделяше желанието му да не се застоява повече в присъствието на Миранда Жар, което преди малко бе било ясно различимо.
- Виждам, че не сте в настроение...Макар това изобщо да не ме засяга, ще се опитам да бъда кратка. Няма смисъл да развалям и своето. - презрение и високомерие личеше от всяка нейна дума.
Неподготвена за едно подобно държание от своя ученичка, професорката не успя да отговори веднага.
- Първо, по-горе допуснахте механичната грешка да кажете, че оптимистите разглеждат "чашата" като наполовина празна. - Шай говореше спокойно и уверено. - Второ, тъй като това е философия, а не религия, предлагам да се отдалечим от ограничените религиозни корени на схващането за аскетизма и да го разгледаме от морална гледна точка, нещо, което не успях да доловя. Все пак аскетизмът е по-скоро учение, засягащи нравственото издигане и просветление, отколкото религиозно направление.
Сивите очи не изпускаха нищо около себе си, включително реакцията на преподавателката. Макар в тях да не се четеше нищо освен пълно безразличие.
- Въпросът...ще го оттегля. Вместо това просто ще направя изявление. - Шай спокойно се изправи и събра бързо нещата си. - Отписвам се.
- КАКВО? Нямате право да се отписвате от моя предмет!
- Никъде в правилника на училището, професор Жар, не пише, че Философията е задължителен предмет за дом Блъдхенд. Следователно, по пътя на логиката - категория, която би трябвало да ви е позната, все пак е подразделение на Философията, вие не можете да ме задържите тук. А...дори и да можехте да ми забраните да напусна, аз нямаше да уважа забраната...
Професорката понечи да извика нещо към нея, но Шай не й позволи:
- Ако има проблем, професоре, намерете упование във философията. Все пак именно философите са тези, които са казали, че изборът е в центъра на човешкия живот...Моят избор не включва вашите часове. Далеч съм от мисълта да критикувам знанията ви, след като те очевидно са достатъчни, професоре, но вие нямате онова, което се изисква от един преподавател, за да накара учениците си да се интересуват от философията. Това е невероятно интересна, увлекателна наука, едновременно с това може да бъде преживявана и лично. А вие не оставяте място за нищо истински "лично" тук.
Без да обръща внимание на негодуванието на учителката, Шай се насочи към вратата. Преди да излезе, тя спря и се обърна само за миг:
- А, да, "самозванецът", професоре, е новият директор на Академията "Ейрен". Предлагам да се съобразите с този факт. Поради очевидното си невежество по този въпрос, може би трябва да се допитатедо учениците си. Макар те да знаят...по-малко от цялата истина, ще ви кажат достатъчно за това, което се случи.
Шай излезе и спокойно затвори вратата след себе си. Нямаше абсолютно никакво значение какво мисли професорката, не и след като истинските й цели в Академията нямаха общо с философията. Не бе разбрала за случилото се в кабинета на Каролина - още по-добре. Колкото по-малко знаеха истината, толкова по-малко щеше да я засяга Ейрен....

П.П. Напускането ми няма общо с развилия се разговор с професор Шоу. Планирах го далеч преди това, просто не можах да го напиша по-рано.
Забележка: Не се опитвай да поправяш мнението ми, Жар. Все пак аз винаги мога да си го оправя обратно. Пък и няма смисъл. Отказвам се от този предмет със или без съгласието ти.



_________________
Fantastique, magnifique, remarquable, superbe...Or, in other words, f*ckin' awsm!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://magicschoolvtrd.forumup.com
*** МИРАНДА ЖАР ***
първокурсник
първокурсник
avatar

Male
Брой мнения : 109
Age : 107
Registration date : 01.05.2008

Описание
Герой:
Особености: Без особености

ПисанеЗаглавие: Re: Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм   Съб 14 Юни 2008, 21:31

Миранда излезе от стаята тичешком по коридора. Когато видя Шай извика:
-Г-же Туран бихте ли се върнали в час... Все още не е бил звънеца.
Момичето нищо не каза.
-Шаия Туран елате веднага!-развика се професорката.
-Имам друга по-важна работа.-отвърна момичето без дори да се обръща назад.
Миранда беше на ръба на нервите си. Трансформира се във феникс и подгони Шай.
Когато я настигна Шая се изненада... Миранда се трансформира препречвайки й пътя.
-Виес темного безотговорна и нахална ученичка. Възмутена съм от вашето поведение.
-Не искам да ви слущам!
-Ще ме изслушате! Това е последният ни разговор...
Как може да сте толкова безочлива и безцеремонна, че да се изправите пред целият клас и да ми кажете най-демонстрационно, че напускате изобщо предмета ми?! И мислите че ще ви остана длъжна?! И вие ще ми давате рецензии и ще ми правите забележка?! боже, за коя се мислите госпожице?!
-Аз съм Шая Туран!
-И ще си понесеш наказанието! Не може първокурсничка да се държи така в час. Аз съм преподавател. Не ме вълнуват твоите приятелства,взаимотношния с други особи в Ейрен. Казах го в началото, искам уважение, респект и постоянство. Вие днес го нарушихте. Бяхте ми една от малкото, на които симпатизирах... Можехте да изтърпите и този час... и когато бях свършила да дойдеше при мене и да ми обясниш нещата. Можеше да е след часа, или пък в кабинета ми. Но нееее, госпожица Туран, трябваше да се покаже колко е пораснала, е не не сте!
Не сте колкото мен! Ще отнема 100 точки от блъдхенд за неприлично поведение... а щом искате да напускате напускайте, нито сте първата нито последната... Но не ме предизвиквайте. Сеа се разминахте само с точково наказине, но ако направите нещо подобно със сигурност ще пострадате, а изобщо не ме вълнува дали ще ми земат длъжността или ще ме изгонят. Аз съм Демон. При тези думи Жар се превърна в птица-жар и отлетя...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kaden
~`~WrEcKlEsS LeAdEr~`~
~`~WrEcKlEsS LeAdEr~`~
avatar

Female
Брой мнения : 251
Age : 29
Registration date : 10.06.2008

Описание
Герой:
Особености: Различен

ПисанеЗаглавие: Re: Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм   Съб 14 Юни 2008, 23:01

Кейдън беше напуснал кабинета, но когато минута по-късно след него излезе още някой, той забави крачка, за да се убеди, че е преценил правилно ситуацията. Момичето беше тъкмо това, което беше очаквал. Кейдън се подсмихна и махна с перото си във въздуха в същия момент, в който вратата се отвори за втори път и крясъците на откачалката-професор не закъсняха. Директорът вече беше застопорил хода си...без изобщо да се обръща, вместо това напрагайки слуха си, за да чуе думите:
-Госпожице Туран бихте ли се върнали в час... Все още не е бил звънеца.
Кейдън се подсмихна и спря да слуша. Единственото, което му направи впечатление беше цифрата 100 и комбинацията й с опасното "точки". Тракна с перото по бележника си и завъртя глава с интерес в посока на Жар, тъкмо навреме, за да види как се превръща във феникс и отлита.
Кейдън сдържа напушилия смях едва и отбеляза на чист лист:
Сивото бележниче на директора написа:
професор Жар не смята за уместно напускането на ученици преди звънеца. Както и да е обаче същото правило не важи за нея. Тя е склонна да си тръгне без предупреждение и да остави децата в кабинета без надзор.

Шоу поспря за миг, заби перото в долната си устна и прочете какво беше написал. След това в полето отстрани си отбеляза с едри букви:
-Да отнема 300 точки от преподавател за безотговорно поведение.
Усмихна се, доволен от себе си и щракна кориците на бележника, прибирайки го в джоба на мантията си. След това с бодра крачка се отправи към собствения си кабинет няколко етажа по-надолу.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм   

Върнете се в началото Go down
 
Урок №5 Щастие и аскетизъм. Оптимизъм и скепцитизъм
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Academy of Magic :: В академията :: Замъкът Ейрен :: Кабинетът по Философия-
Идете на: